Обикновено бенките са малки (до 1 см), с правилна форма и равномерно оцветяване. Когато размерът им се увеличи и формата им стане неправилна или придобият повече от един цвят, е възможно да станат рискови.

Според типа си те са:

• Хало-невуси – кафеникави образувания, около които кожата се обезцветява;
• Синя бенка – малко тъмносиньо, сивкавосиньо или черно възелче, което се оперира и се изследва, ако е по-голямо от един сантиметър и/или се променя с времето по размер и цвят;
• Диспластични бенки – придобити образувания с размер над 6 мм, неравномерна пигментация и неправилни граници и с повишен риск от развитие на злокачествен меланом.

Според разположението си върху кожата, бенките също се разделят три типа:

• Гранични – кафяви петънца, при които невусните клетки са разположени на границата между епидермиса и дермата;
• Комбинирани – надигнати възелчета с цвета на кожата или с кафяво оцветяване, около които понякога има кафяв ореол;
• Дермални – надигнати възелчета с цвета на кожата.

Бенките се появяват през ранното детство, умножават се и нарастват през пубертета и по време на бременността. Те достигат максималния си брой на около 30-годишна възраст като постепенно намаляват и достигнат минимума си след 60-годишна възраст. Обикновено бенките се появяват като кафяви петънца, преминават през кафеникави възелчета и достигат до възелчета с цвета на кожата, в които невусните клетки постепенно се заместват от съединителна тъкан.

Манипулацията се извършва с местна упойка. Процедурата продължава между 20 минути и един час, а болката е минимална и се усеща единствено при поставянето на обезболяването. Според вида на образуванието отстраняването може да се извърши по три начина:

• Тангенциалната ексцизия – премахване по безкръвен начин на нивото на кожата. Подходящо е при бенки, които не демонстрират симптоми на злокачественост;
• Елиптичната ексцизия – извършва се по козметични или по медицински показания;
• Премахване с пънч – пълно премахване на бенки, чиито размери не надхвърлят 3 мм в диаметър, при изследване на новопоявили се пигментни образувания или по козметични причини.

При нискорискови бенки се премахва самата бенка. При рискови бенки се отстранява и около 5 мм здрава тъкан. При съмнение за злокачествена промяна се премахват тъкани на около 10 мм от видимата част на бенката. След процедурата белезите се повлияват отлично от лазерна терапия.

След манипулацията за премахване на бенката всички изрязани тъкани се изпращат в хистологична лаборатория за оценка и диагноза.