Обикновено бенките са малки (до 1 см), с правилна форма и равномерно оцветяване. Когато размерът им се увеличи, формата им стане неправилна и придобият повече от един цвят, е възможно да станат рискови.

Според типа си те са хало-невуси (кафеникави, около които кожата се обезцветява); синя бенка (малко тъмносиньо, сивкавосиньо или черно възелче, което се оперира и се изследва, ако е по-голямо от един сантиметър и/или се променя с времето по размер и цвят) и диспластични бенки (придобити образувания с размер над 6 мм, неравномерна пигментация и неправилни граници с повишен риск от развитие на злокачествен меланом).

Според разположението си в кожата, бенките са гранични (кафяви петънца, при тях невусните клетки са разположени на границата между епидермиса и дермата);комбинирани (надигнати възелчета с цвета на кожата или с кафяво оцветяване, около които понякога има кафяв ореол); дермални (надигнати възелчета с цвета на кожата).

Бенките се появяват през ранното детство; умножават се и нарастват през пубертета и по време на бременността; достигнат максималния си брой на около 30-годишна възраст; постепенно намаляват и достигнат минимума си след 60-годишна възраст.

Обикновено бенките се появяват като кафяви петънца, преминават през кафеникави възелчета и достигат до възелчета с цвета на кожата, в които невусните клетки постепенно се заместват от съединителна тъкан.