Има ли връзка между пробиотиците и имунитета? Вярно ли е, че протеиновите диети увеличават риска от инфекции? От кои добавки има ефект и от кои не? И има ли правилен начин да засилим защитните сили на организма си? Анестезиологът в DR-DENKOVA DERMATOLOGY д-р Димитров отговаря на въпросите ви по темата.

 

Какво представлява имунитета, как действа?

Думата имунитет идва от латинската дума “immunis”, което означава свободен. Имунитетът представлява сложна система от защитно – приспособителни реакции на организма, чиято цел е протекцията му от патогенни биологични и химични фактори от обикалящата ни среда и поддържане на хомеостазата му. Имунитетът бива вроден и придобит. Вроденият е генетично обусловена устойчивост към определени патогени и предадени от майката готови антитела. Придобит имунитет организъмът изгражда в течение на живота в следствие срещата с конкретни патогени. Органите, които изграждат имунната система при човека са костният мозък, слезката, тимусът, лимфните възли и при определени случаи черният дроб. Самата имунна реакция се извършва от специални клетки, които се образуват от тези органи. Това са макрофагите, NK – клетките, В- лимфоцити и Т – лимфоцити. В – лимфоцитите извършват защитната си роля чрез образуване на антитела.

 

Как изглежда човек с добре работеща имунна система, не боледува изобщо ли?

Няма човек, който да не боледува изобщо. Когато имунната ни система работи добре просто се справя по- бързо и лесно с баналните патогени, като грип и другите респираторни вируси. При тези случаи не се стига до усложнения, които могат да вкарат човек в болница или дори да застрашат живота му. За недобре работеща имунна система трябва да се замислим, когато боледуваме сравнително често и заболяването протича протрахирано, т.е. по – продължително отколкото при хората около нас.

 

Какво може да причини спад в имунната защита?

Имунната система е многокомпонентна и сложна. За да може да функционира правилно трябва да бъде обезпечена с определени ресурси. Обикновено тези ресурси постъпват в организма с храната. Така, че едно неправилно и недоимъчно хранене би довело до спад в имунната защита. Дефицитът на витамините C, D, както и дефицитът на витамините от група В също биха могли да доведат до проблем в имунитета. Друг важен ресурс са микроелементите, които обезпечават работата на имунните клетки, като подобряват работата на ензимните им системи. Техният дефицит също би повлиял негативно на имунната защита. Негативно действат и продължителното излагане на студ, както и наличието на хронични заболявания.

 

Отслабват ли имунитета протеиновите диети?

Протеинът сам по себе си означава имунитет. Имунната система има нужда от големи количества протеин, за да функционира, особено когато има повишени изисквания към нея. Проинфламаторните и антиинфламаторните фактори, чрез които се извършва координирането на имунния отговор са протеини. Антителата също са протеини. Отслабване на имунитета може да дойде не от голямото количество приеман протеин, а от недостатъчните количества витамини и микроелементи съпътстващи високопротеиновата диета. Тези вещества се съдържат в достатъчно количество в плодовете, зеленчуците и ядките. Ако тези продукти присъстват в конкретната диета то тогава няма проблем, ако не присъстват – трябва да се добавят.

 

 

Какви витамини и минерали са полезни за имунитета и как трябва да се приемат?

Всички витамини и минерали участват в поддържането на имунитета, следователно всички са важни. Тези ,които са особено важни в сезона на епидемиите са Vit C, Vit B, Vit D, zinc, selen.

  • Витамин C е един от най- важните антиоксиданти, стимулира клетъчния растеж, клетъчното дишане и работата на ензимните системи в клетката. Водноразтворим. Няма депа. Трябва да се приема ежедневно.
  • Витамините от групата B са другите изключително важни субстанции необходими за доброто функциониране на имунната система. Те подобряват усвояването на хранителните вещества, регулират обмяната на мазнините, подобряват бариерната функция на лигавиците и локалния имунитет, участват в клетъчното дишане, клетъчния растеж, образуването на енергийни субстанции в клетките, образуването на стресови хормони, хормони на обмяната, невротрансмитерите, витамин D и като кофактори в редица ензими. Водноразтворими са. Нямат депа. Трябва да се приемат ежедневно.
  • Витамин D е третият много важен витамин за добър имунитет. Освен в регулацията на метаболизма на калция и магнезия , той участва в образуването на над 200 антимикробни пептида, като кателицидин, който е естествен широкоспектърен антибиотик. Подобрява локалния имунитет в дихателните пътища, регулира бронхиални тонус и бронхиалната секреция. Мастноразтворим. Задържа се в организма. Може да се предозира. Приема се един – два пъти седмично
  • Цинкът е антисептик. Участва в синтеза на антитела, подобрява функцията на Т-лимфоцитите, засилва локалния имунитет и подобрява бариерната функция на лигавицата в дихателните пътища.
  • Селенът участва като кофактор в образуването на глутатион, подобрява работата на всички имунни клетки, инхибира ензимите участващи в размножаването на вирусите. Цинк и селен се приемат ежедневно.

 

Вярно ли е, че недостигът на цинк и селен увеличава риска от инфекции?

Абсолютно е вярно. Тези вещества са есенциални за работата на имунната система, както обяснихме в отговора на предишния въпрос.

 

Вярно ли е, че Витамин C действа укрепващо само при вече налична инфекция?

Не. Витамин С е необходим на организма по всяко време, не само когато се бори с инфекция. Не случайно скорбутът (заболяване, което се развива поради недостиг на витамин С) е първата описана хиповитаминоза и е позната на човека от времето на великите географски открития. Наличието на достатъчно витамин С обезпечаване работата на организма и на имунната система и намалява риска от заболяване. Хубаво е да се приема през целия рисков сезон, не само когато вече сме болни.

 

Мит ли е действието на хранителните добавки?

Оралните добавки имат своето място при засилването на имунитета. Просто усвояването им е трудоемко за организма. При избиране на правилните добавки в правилните дози ефектът им може да е много добър.

 

Коя е най-честата грешка, която допускаме при приема на добавки?

Хранителните добавки в нашата страна се продават свободно. Всеки има достъп до тях. Най-честата грешка която допускат хората е да не се консултират с медицински специалист, който познава действието на добавките и може да препоръча конкретна добавка в правилното количество, за да се получи оптималния ефект.

 

Може ли да се предозира с витамини?

Може. С водноразтворимите витамини това е трудно, тъй като те се отделят от организма много лесно посредством урината. Предозирането с витамин С води до появата на разстройство, гастрит и камъни в бъбреците. С мастноразтворимите витамини трябва много да се внимава, защото организма трудно може да ги отдели и могат да настъпят токсични ефекти. Може да се предозира и със селен.

 

Хранителни добавки или интравенозни бустъри? Кое работи по-добре?

Разликата е там, че при орален прием организмът трябва да се “потруди” да усвои необходимите вещества и това поставя лимит в количеството, което може да се набави. Транспортът на много от витамините и микроелементите е специфичен, т.е. свързан е с наличието на определен транспортен протеин. Тази система за транспорт е с ограничен капацитет. При венозните бустери необходимите витамини и микроелементи се доставят директно венозно в адекватни на нуждите на организма количества. Те се усвояват напълно, без организма да изразходва енергиен или друг вид ресурс за това.

 

Има ли връзка между пробиотиците и имунитета?

Има разбира се. Пробиотиците представляват микроорганизми, които нормално населяват нашия храносмилателен тракт. Тези микроорганизми живеят с нас в симбиоза. Симбиозата е съвместно съществуване на два организма, което носи полза за всеки от тях. Ние им осигуряваме храна и място за съществуване, а те ни пазят като не позволяват развитието на патогенни микроорганизми в нашата храносмилателна система. Това е мястото където се води най-ожесточената борба между нашата имунна система и външния свят.

 

Какво със сигурност не подпомага имунитета?

Приемът на големи количества на витамини от група В е ненужно и няма да ви помогне по простата причина, че тези витамини са водно разтворими. За тях в организма няма депа и всяко количество най-необходимото се губи с урината. Тези важни витамини трябва да се приемат редовно, а не по много. Друг мит са високите дози витамин С. Да, по време на зимния период и повешения риск от заболяване трябва да приемаме повече витамин С, но трябва да знаем, че ежедневния прием на повече от 2000 mg може да доведе до слабително действие, гастрит и образуване на оксалат и камъни в бъбреците. Третото нещо, което със сигурност не помага е приемът на алкохол. Алкохолът убива микроорганизмите в природата и действа като дезинфектант, но не и в организма. Приемането на алкохол води до натоварване на организма с неговото метаболизиране и справяне с токсичните му метаболити, което всъщност понижава защитните сили.

 

Д-р Димитров е анестезиолог в екипа на д-р Калоян Денков, а в момента отговаря и за интравенозните терапии в DR-DENKOVA DERMATOLOGY. Завършва Медицинският университет в София, а преди това Националната природо-математическа гимназия. Интересите са му в областта на лечението на болката и парентералното хранене. Баща е на три деца.