Един от любимите ми учители, д-р Артър Суифт, казва, че остаряването е океан, в който се вливат много реки с различен ритъм и скорост. Красива метафора, нали? Но какво има предвид с нея този световноизвестен лекар с над 30-годишна кариера в пластичната хирургия и естетичната дерматология?

Д-р Суифт, при когото наскоро преминах поредното си обучение, използва този поетичен, но и точен израз, за да опише промените, настъпващи с възрастта. С него ни подсказва, че лицето е океан (дълбок, донякъде непредвидим)  и всяка зона от него остарява по различно време, с различна скорост и с различна сила.

Дългогодишната ми практика показва същото. При някои хора годините бележат челото, докато бузите остават младежки плътни и свежи. При други , обратното – скулите се „стопяват“, докато областта около очите и устата не се променя кой знае колко. С времето някои от нас натрупват мазнини, други ги „изяждат“.

Оказва се, че да се открият разликите при остаряването понякога е по-лесно, отколкото да се намерят приликите. Затова подходът винаги трябва да е индивидуален.

Със сигурност обаче знам, че с възрастта всички задължително се разделяме с едно – перфектно дефинирания контур на долната челюст, който „държи“ лицето в красивата, елегантна форма на латинската буква V. Сигурно се питате къде изчезва тази линия, маркираща стегнатия овал? И, най-вече, защо изчезва?

Причините са няколко и, за съжаление, често действат в синхрон.

Първата е свързана със стопяването и преразпределянето на мазнините около скулата. Когато невидимата мастна подложка в тази зона на лицето започне да се стопява, виждаме бавно отпускане на тъканта – тя „натежава“ по вертикалата (от окото към брадичката), и увисва при челюстта.

Втората причина за „накъдрянето“ около челюстта се базира на един анатомичен факт, който често забравяме. А именно, че лицето стои върху „платформа“ – нашият череп. С възрастта той също се променя. Правият ъгъл на костта на челюстта (можете да го напипате точно под меката част на ухото) е характерен за младите жени. С времето този ъгъл се разширява и става тъп. Резултатът? Отново отпускане на тъканта между ухото и брадичката, и загуба на V-образната форма.

Лицето може да се трансформира от обърнат триъгълник в квадрат и поради още една специфика, за която рядко се говори – твърде силната активност на големия дъвкателен мускул, т.нар. масетер. Под неговото постоянно действие челюстта започва да изглежда по-груба, а нежното, женствено изражение отстъпва.

След като си изясним цялостната картина и всички причини за промяната във формата на лицето, вече можем да започнем предефинирането и стабилизирането на контура. Дали ще работим около скулата или около челюстта, дали ще уплътняваме костта с филър или ще отпускаме мускулите с ботокс е решение, което се взима само след комплексна оценка на цялото лице. Едва след нея се включват и фините умения на дерматолога – опитната ръка и естетическият вкус могат да направят чудеса.